Роденият в селото на Майстора - с.Шишковци Кирил Котев прекарва детските си години като повечето селски деца - пастири на бащините крави и помощ на родителите в селскостопанската дейност. Тук завършва и прогимназия и продължава обучението си в гр.Кюстендил и получава много добра диплома. В казармата е приет в трудови войски, където със своя опит и знания става ударник - звание, което се е давало на най-добрите в трудовата дейност и съответно е предложен да продължи след казармата в Минен техникум в гр. Перник, който завършва с отличие. През 1954 г. започва работа в мина "Бистрица" и едновременно кандидатства за ВМГИ / Висш минно-геоложки институт/, който завършва като задочник.
 Създал свое семейство, той се гордее с красиво и умно момче, което следва пътя на баща си - завършва с отличие гимназията и също с отличие същият институт / ВМГИ/. Синът Антони започва работа в рудник Кремиковци, но  един ден е намерен до релсите на влака от транспортната милиция  мъртъв, с лице към небето, усмихнат, въпреки мъките, които е изживял.
 И сега след 26 г. Кирил жали за единственото си дете, смятайки, че той е бил убит по поръчка от сводник от тъй наречената ДС в Курило, където е бил зверски изтезаван, със счупена под лакатя ръка, разбит череп и полужив хвърлен под влака. Въпреки писмата до тогавашния министър на МВР, до Страсбург, въпреки двегодишната преписка - резултатът е нулев.
 Убийците трябва да бъдат разобличени и наказани, макар и след 26 г., казва Кирил Котев.
 А иначе животът на Кирчо си продължава. Той се чуства в отлично здраве, редовно следи мачовете на "Левски", винаги е за истинската демокрация и синята идея. Наскоро чества и свой юбилей. Ето няколко снимки от това събитие.