Прочетен: 2508 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2011 19:30
„Моите хора ме обичат и ще умрат за мене.“ „Ще прочистя Либия къща по къща.“ „Ще се бием до последния мъж или жена“. Това са думите на полк. Муамар Кадафи, в чиято държава сравнително мирната досега Жасминена революция потъна в кръвта на гражданската война. Потъна в кръвта на собствения му народ, която „кралят на кралете в Африка“ пролива с помощта на чужди наемници от Чад, Судан и Зимбабве, които убиват в истинска диктаторска солидарност. Никоя друга севeрноафриканска и близкоизточна държава не си позволи да стреля по собствения си народ, с изключение на инцидентът Бахрейн, при който правителствените военни част стреляха по протестиращите и истинската гражданска война, която се развива в момента в Либийската джамахирия включително с артилерия и авиация.
Кадафи дълго време е бил подозрителен към армията като потенциален източник на опозиция за режима и затова я държи относително слаба за сметка на личната си революционна гвардия, в която командват неговите синове, най-важен от които е Камис и чуждите наемници. В самата армия лоялността по племенен принцип е по-силна от военната лоялност към висшестоящите близки и роднини на Кадафи. Това е причината много военни части да се присъединят към революцията. Двама военни пилоти отказват да бомбардират сънародниците си в Бенгази и приземяват самолетите си в Малта.
От 41 години Кадафи държи властта и за нищо на света няма да се откаже от нея. Всъщност неговата власт в момента е неформална. Той не заема никакъв официален пост в джамахирията. Той е просто „братски вожд“.
Опозицията срещу режима се концентрира в източната част на страната и се оглавява от бившия министър на правосъдието Мустафа Абдел-Джалил и на вътрешните работи (втория по важност човек в режима) – ген. Абдел Фатах Юнес ал-Абиди. Посланикът и заместник- посланикът на Либия в ООН се отрекоха от режима и застанаха на страната на хората в проява на политическа честност.
Западът обмисля какви мерки да бъдат наложени. Засега Съветът за сигурност на ООН е наложил оръжейно ембарго и авоарите на Либийския лидер и приближените му в чужбина са замразени. Освен това случаят ще бъде отнесен до Международния наказателен съд.
Франция изпраща хуманитарна и медицинска помощ на опозицията в източната част на страна. Френският външен министър Мишел Алио-Мари подава оставка, заради скандал с подкрепа за бившия лидер на Тунис Бен Али. Франция иска да покаже, че няма да подкрепя диктатори, дори ако това ще навреди на краткосрочните търговски интереси. реакцията на бившия колонизатор на Либия – Италия е сдържана. Министърът на отбраната заяви, че Италия трябва да защити интересите си. Страната поддържа добри отношения с Либия заради либийския газ и нефт. Освен това се опасява от масови бежански потоци вследствие на безредиците. Либия е най-богатата на нефт Африканска държава, но приходите от него са изключително неравномерно разпределени. Държавата не е бедна има валутни резерви от 140 милиарда долара. Проблем е безработицата, която надминава 20 %
САЩ предвижват два военни кораба към Либия. Военна интервенция не е на дневен ред. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви, че САЩ знаят, че опозицията в Либия иска да се справи сама в името на собствения си народ.
Обмислят се планове зони без полети в Либия, но тази трудна мисия, трябва да бъде разрешена от Съвета за сигурност защото предполага не само сваляне на бойни самолети, но и бомбардиране на либийски противовъздушни съоръжения.
По последни новини опозиционните въстаници удържат нападението на частите на Кадафи.
източници:
http://www.economist.com/node/18231320?Story_ID=18231320&fsrc=nlw|hig|02-24-2011|editors_highlights
http://www.nytimes.com/2011/03/03/world/africa/03libya.html?pagewanted=2&ref=global-home
http://www.brookings.edu/opinions/2011/0224_libya_byman.aspx
http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12577484
http://www.economist.com/node/18239888?story_id=18239888&fsrc=nlw
http://www.nytimes.com/2011/02/24/world/africa/24libya.html?_r=1
http://www.nytimes.com/2011/02/24/world/africa/24libya.html
http://news.yahoo.com/s/ap/af_libya
Сезонът на политическите революции
Алкохолната революция на проститутките и...
2. доц. Нели Огнянова
3. Eвропейската секция на "The Economist"
4. японистика
5. Пламен Даракчиев
6. Европеистика, Софийски университет
7. J.R.
8. Арабистика
9. Блог за красивите неща, автор Инничка
10. Инничка2
11. Младежка инициативна група
12. Чудесеният блог за европейската интеграция на Вихър Георгиев
13. Международна политическа теория
14. блогът на списанието на "Европеистика"
15. Блогът на Димитър Атанасов, доктор по история.
16. Любимият ми блог за пътувания