ФЕН КЛУБ ГУНДИ - КЮСТЕНДИЛ :: Спомени за Гунди, великолепната девятка

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.10.2014 09:13 - Спомени за Гунди, великолепната девятка

Автор: vanik9 Категория: Новини

Прочетен: 1380 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.10.2014 09:40

Коя е най-великата деветка в българския футбол? Най-честият отговор на този въпрос би бил Гунди! Стари са виждали, млади са чували. Но всички трябва да знаят футболния и човешки феномен.

Да прокламира ценностите на Георги Аспарухов, се е захванал национален клуб “Гунди”. Утре, на 9 октомври 2014-а, ще отбележат 9 години от учредяването му. Приятели на легендата се събират в “Спортна среща” на националния стадион в София, за да си говорят за онзи №9, който е №1 в сърцата им.

Председател на УС на национален клуб “Гунди” е проф. д-р Симеон Стойнов, един от видните български лекари. Но още по-важното - съученик на Аспарухов. 22 г. проф. Стойнов е шеф на клиниката по гастроентерология в ИСУЛ, а от 2 г. завежда клиниката по гастроентерология в “Токуда”. Споделя, че пътищата им с Гунди започват от едно място, но за единия са били важни спортните постижения, а за втория златните медали са били наградите от върхове в медицината.

Това, което проф. Стойнов и съмишлениците му са приели за своя възвишена цел, е да запознаят бъдещите поколения с нещо, което се ражда рядко - добродетелите на Гунди.

“Първоначално решихме да се обединим негови приятели от квартала “Слатински редут”, където е нашето училище, където е неговата родна къща, където тичахме по безкрайните поляни на прекрасния квартал “Редута”. Съкварталци на Гунди, колеги спортисти ни осени идеята да се обединим в асоциация с идеална цел, за да предаваме на поколенията ценностите на личността Гунди - човешки и спортни достойнства, които смятаме за уникални. Защото имаме отлични спортисти - големи световни и олимпийски шампиони, истински величини. Не сме наивни, че Гунди е донесъл най-голяма слава на България. Но силата на Гунди е това обединение в една личност. Надали има друг толкова комплексен спортист. Същевременно изключителен като възпитание, характер и етика.
Нас ни обединява идея, не клубна принадлежност. От членовете на асоциацията един е привърженик на “Левски”, друг на ЦСКА, трети на “Локомотив”. Това е силата на идеята. Освен като признат за най-добър футболист на ХХ век Гунди е уникален, защото беше обичан и уважаван от всички спортисти, футболисти, отбори, от негови противници, от всички привърженици. Нямаше друг като него. Омразата между клубните отбори се прехвърляше към играчите. Но Гунди беше пощаден от омразата. Той беше пример на обединение
Затова е и пример за нас. Затова го прокламираме, афишираме го на младите поколения - да виждат , че има и такива примери в н
Не твърдим също, че има човек, когото да обичат всички. Но това към Гунди е нещо умерено, чисто, по човешки, семпличко - уважение и преклонение пред неговото благородство. Преклонение и пред физическата красота, ако искате. Беше любимец на дамите, защото беше изваян. Но най-вече - характер и духовно богатство. Той не подминаваше нито един спортист от друг отбор, не подминаваше обикновените запалянковци. Отделяше време, говореше с тях. И логично стана всенароден любимец”, разказва проф. Симеон Стойнов.

В национален клуб “Гунди” членуват и спортни личности като легендата на ЦСКА и България Димитър Якимов, като Димитър Каров, Димитър Ларгов, Иван Вуцов, Валентин Михов, Томас Лафчис.

“Имаме клонове в редица областни градове. Членуват от младежи до хора на преклонна възраст. Членуват заможни хора, хора с много скромни възможности - пенсионери. Но те са равни в своето членство. Не се делим на професори и хора с основно образование. На пенсионери с малка пенсия и бизнесмени. Просто стоим и споделяме. В нашата асоциация членуват обикновени хорица, съкварталци, познаващи го от цялата страна, любители и фенове на други клубове. Винаги се намират хора, докоснали се до Гунди, които споделят интересни истории”, допълва проф. Стойнов.

По повод 9-ата година от раждането на асоциацията той и приятелите на идеята “Гунди” решават отново да обявит принципите на великата 9-ка, които ги обединяват.

“Принципи, от които младите хора и политиците могат много да научат. Ако се замислят. От една асоциация, която е на всички. Не като политическа партия, която е “за” нещо, “против” нещо, “за” някого, “против” някого. Ние нямаме против. Водени сме от единението, добротата, природната интелигентност и всеобщата обич, на която се радваше Гунди.

Щастливи сме, че можем да сме изразители на тези положителни качества и достойнства на нашия патрон. Смятаме, че така допринасяме с нещо - да разпространяваме това толкова дефицитно чувство на единение в разединеното общество.

Организираме ежемесечни срещи. Идват видни личности, познавали Гунди, артисти, учени, академици, професори, политици от различни цветове. Неслучайно направихме срещата задължително да е след изборите, за да няма криворазбрана политическа показност”, разказва още съученикът на Георги Аспарухов.

От клуб “Гунди” организират и състезания за деца, за да запознават най-малките с идеалите на Аспарухов. А всеки, който има желание, може да влезе на сайта на национален клуб “Гунди” - gundi.bg, и да направи дарение, с което да се подпомогне разпространението на общата идея за добродетелите на великия №9.

“Трогателно е, когато дядо води внука си и му плаща членския внос, който е символичен. Членската маса по обективни причини е от по-възрастни хора. Членството на млади хора е гаранция за добро бъдеще”, продължава 71-годишният лекар.

Проф. Стойнов разказва от първо лице и за универсалността на спортиста Георги Аспарухов.

“Ние сме съученици и приятели от детските години. Откакто се помня, все съм с него. В един клас до последната година, когато той отиде във вечерната гимназия, за да могат да го използват в мъжкия отбор.

Заедно и спортувахме. Заедно с Гунди бяхме привлечени от бившия треньор на националния отбор по волейбол проф. Гигов. И той ни убеди, че имаме бъдеще във волейбола. И като казвам ние - един път завинаги искам да се разбере, че не се съизмервам с него. Гунди беше с класа над мен. Просто в тези събития сме били заедно, когато тренирахме и във волейболния отбор на юношите на “Левски”. На Гунди обещаваха бляскаво бъдеще и включване в националния в съвсем близки дни. Но магията на футбола ни привлече. И волейболът не успя да отнеме познатия чрез футбола спортен, морален и човешки чар на Гунди.

Универсалността, която има Гунди - от играта с глава до техниката с краката, е похвална. Но футболът е и игра с мозъка. Особено за деветка тази игра е много важна. В тази игра Гунди бе ненадминат”, разкрива Симеон Стойнов.

“Логично беше с неговия ръст и футболни умения да бъде също добър баскетболист и волейболист, но комичното беше, когато учителятни по физкултура ни задължи двамата с Гунди да бъдем и в гимнастическия отбор на 4-а гимназия. Бяхме изненадани. Казахме, че нямаме фигурите на гимнастици. Те са по-нисички. Центърът на тежеста на добър гимнастик трябва да е по-ниско до земята. А ние бяхме по-щръклести. Особено Гунди. Но общата култура ни позволи да бъдем полезни и в гимнастическия отбор на 4-а гимназия. И допринесохме гимназията ни да се класира в челната редица на районното състезание.

Волейболът пък му донесе семейството. Величка, волейболистка в “Левски”, беше красавица, ученичка от английска гимназия, там бяха по-изискани. А в нашата 4-а гимназия бяхме повече от работнически семейства. Те бяха прекрасна двойка - той мургав, черен, красавец, тя изящна, руса дама, интелигентна. Приятелите му се радвахме на тази дружба, защото ценяхме достойнствата му и искахме да е щастлив и в личния си живот. А той беше такъв с Лита. И с прекрасното си момченце”, споделя още лекарят.

За финал го молим да разкрие нещо за ученика Аспарухов. “Гунди не беше отличен ученик. Той имаше невероятна спортна култура, но тя го увличаше така, че той отделяше много време за спорта. Изискваше се отдаденост, за да стане величина и да го искат клубове като “Милан”. Само с генетична даденост не се става велик. Това е една от причините да не е отличник. Но не е бил слаб ученик. Бил е добър ученик, обичан от съучениците си, любимец на своите учители. Защото имаше доброто възпитание на прекрасното семейство. Аз бях пълен отличник. Знаех, че спортувам, но от ранно детство единствената ми мечта беше да стана лекар. И то добър. И макар да бях търсен за футболния отбор, се насочих към любимата ми област. Затова и стигнах до професор, директор на институт, началник-клиника Еднакво слаби бяхме по пеене

Седейки на един чин, трудно изпявахме нотната стълбица. Да не говорим за други певчески умения. И имахме сравнително ниски оценки по пеене”, завърши проф. Симеон Стойнов.